Какво представлява болестта на Паркинсон?
Болестта на Паркинсон е разстройство на нервната система. То е резултат от увреждане на нервните клетки, които произвеждат допамин - химикал, който е жизненоважен за плавния контрол на мускулите и движението.
Болестта на Паркинсон засяга предимно хора на възраст над 65 години, но може да се прояви и на по-ранна възраст. Въпреки че това състояние е най-известно с начина, по който засяга мускулния контрол, баланса и движението, то може също да причини широк спектър от други ефекти върху сетивата, мисловните способности, психичното здраве и други. [реф. 1]
Болестта на Паркинсон е много разпространена като цяло и се нарежда на второ място сред свързаните с възрастта дегенеративни мозъчни заболявания. Това е и най-често срещаното двигателно (свързано с движението) мозъчно заболяване. Експерти изчисляват, че засяга най-малко 1% от хората над 60 години по света.
Какви са симптомите на болестта на Паркинсон?
Най-известните симптоми на болестта на Паркинсон включват загуба на мускулен контрол. Експертите обаче вече знаят, че проблемите, свързани с контрола на мускулите, не са единствените възможни симптоми на болестта на Паркинсон.
Моторни (двигателни) симптоми
Двигателните симптоми включват следното:
- Забавени движения (брадикинезия).
- Мускулен тремор в покой.
- Твърдост или скованост при движение.
- Нестабилна поза или нарушения на походката.
Немоторни симптоми
Възможни са няколко симптома, които не са свързани с движението и мускулния контрол. В минали години експертите вярваха, че немоторните симптоми са рискови фактори за това заболяване, когато се наблюдават преди двигателните симптоми. Има все повече доказателства за това, че тези симптоми могат да се появят в най-ранните стадии на заболяването.
Немоторни симптоми могат да бъдат:
- Симптоми на автономната нервна система. Те включват ортостатична хипотония (ниско кръвно налягане при изправяне), запек и стомашно-чревни проблеми.
- Депресия.
- Загуба на обоняние (аносмия)
- Проблеми със съня.
Какво причинява състоянието?
Въпреки че има няколко признати рискови фактора за болестта на Паркинсон, като излагането на пестициди, засега единствените потвърдени причини за болестта на Паркинсон са генетични. [реф. 2]
Генетиката е в основата на около 10 до 15% от всички болести на Паркинсон. През годините учените са изследвали ДНК от хора с Паркинсон, сравнявайки техните гени. Те откриват десетки генни мутации, свързани с болестта на Паркинсон. [реф. 3]
Тези мутации са подробно описани в PD GENEration: Картографиране на бъдещето на болестта на Паркинсон. [реф. 4] Това е първата по рода си национална инициатива в САЩ, която предлага безплатно генетично изследване за клинично значими гени, свързани с болестта на Паркинсон, и безплатно генетично консултиране, за да помогне на участниците да разберат по-добре своите резултати. Тестът PD GENEration идентифицира варианти в седем гена, свързани с болестта на Паркинсон, които включват:
- GBA
- LRRK2
- PRKN
- SNCA
- PINK1
- PARK7
- VPS35.
Когато болестта на Паркинсон не е генетична, експертите я класифицират като „идиопатична“ (този термин идва от гръцки и означава “с неизвестна причина“).
Много състояния изглеждат като болестта на Паркинсон, но вместо това са паркинсонизъм (което се отнася до състояния, подобни на болестта на Паркинсон) поради специфична причина, като някои психиатрични лекарства.
Как се диагностицира болестта на Паркинсон?
Диагностицирането на болестта е предимно клиничен процес, което означава, че зависи до голяма степен от здравни специалисти, които изследват симптомите, задават въпроси и преглеждат медицинската история.
Възможни е да бъдат извършени някои диагностични и лабораторни тестове като:
- Кръвни изследвания (те могат да помогнат за изключване на други форми на паркинсонизъм).
- Компютърна томография (CT).
- Генетично изследване.
- Магнитен резонанс (MRI).
- Позитронно-емисионна томография (PET).
Как се лекува болестта на Паркинсон?
Засега болестта на Паркинсон не е лечима, но има много начини за справяне със симптомите. Леченията също могат да варират в зависимост от специфични симптоми на човека и това как реагира на лечението. Медикаментите са основният начин за лечение на това състояние.
Вторична възможност за лечение е операция за имплантиране на устройство, което ще доставя електрически ток към част от мозъка. Съществуват и някои експериментални опции, като например лечения, базирани на стволови клетки, но тяхната достъпност варира и много от тях не са опция за хора с болестта на Паркинсон.
