Какъв е потенциалът на билките и подправките за профилактика и лечение на рак
Няма съмнение, че храненето и здравето са тясно свързани. От поколения хората твърдят, че храните осигуряват по-големи ползи, отколкото само доставянето на енергия. Вярата в лечебните свойства на храните се появяват в много ранни писания на хората. Често се цитира Хипократ да казва:
„Нека храната бъде твое лекарство и лекарството да бъде твоята храна“.
Епидемиологичните, предклиничните и клиничните проучвания продължават да предоставят фундаментална информация за динамичните взаимоотношения между хранителните вещества – дефинирани тук като всяко вещество в диетата, което води до физиологичен ефект – и здравето. Днес твърденията за способността на храните, включително подправките, да намалят риска от заболяване или да подобрят качеството на живот продължават да завладяват живота ни и да изумяват учените. Необходими са по-задълбочени анализи на три вида биомаркери - експозиция, ефект и чувствителност - за оценка на ефектите на подправките при превенция и терапия на рак, както и оценка на някои други фактори като:
- Количества специфични подправки, необходими за предизвикване на реакция (ефект);
- Взаимодействията на подправките с други компоненти на диетата;
- Състав на микробиома в стомашно-чревния тракт;
- Експозиция на околната среда;
- Генетични характеристики.
Различните кулинарни билки и подправки имат способността да променят няколко клетъчни процеса, които са свързани с риска от рак и/или туморно поведение на клетките. [реф. 1] Способността на подправките да служат като инхибитори на биоактивирането на канцерогена, да намаляват образуването на свободни радикали, да потискат клетъчното делене и да насърчават апоптозата в раковите клетки, да потискат микробния растеж и да регулират възпалението и имунокомпетентността, са очертани като правдоподобни механизми, чрез които избраните подправки могат да насърчават здравето и повишената устойчивост на болести. Ниската токсичност и широката употреба на подправките могат да ги направят особено полезни чрез лека промяна в диетата, която може да намали риска от няколко заболявания. Вече е документирано, че добавянето само на приблизително 1 грам билки на ден към диетата може значително да допринесе за общия прием на антиоксиданти (1 mmol). Тези лечебни растения са и по-добър източник на антиоксиданти в сравнение с много хранителни продукти. [реф. 2]
Освен билките, някои подправки също са ефективни антиоксиданти и могат да бъдат особено важни за намаляване на окислителното увреждане, дължащо се на стреса на околната среда. А стресът винаги е предпоставка за развитие на заболявания и за съжаление животът ни е изпълнен с все повече източници на стрес. Затова е важно да се обръщаме към природата, за да търсим хармонията в нея и да се възползваме от даровете, които ни поднася.
На следващо място може да прочетете за тези билки и подправки с някои от по-впечатляващите биологични свойства, докладвани в научната литература. Ще откриете информация за количеството подправки, необходими за предизвикване на реакция и по този начин за тяхната физиологична значимост.
Билки и подправки за профилактика и лечение на рак
Бахар (Pimenta dioica)
Терминът „бахар“ е въведен през 1600 г. от англичаните, които смятат, че билката съчетава вкусовете на канела, индийско орехче и карамфил. Бахарът се нарича още „ямайски пипер“, „курунду“, „чушка мирта“, „пимента“. Смлян бахар не е смес от подправки, както някои хора смятат, а се получава от изсушените неузрели плодове на дървото Pimenta dioica.
Твърди се, че бахарът притежава антимикробни, антиоксидантни, противовъзпалителни, аналгетични, антипиретични, противоракови и противотуморогенни свойства. [ref.3] [реф. 3] Съдържа множество потенциални биоактивни агенти, които могат да допринесат за промоцията на здравето, включително флавоноиди, фенолни киселини, катехини и няколко фенилпропаноида. [реф. 4] Антиоксидантната и антимикробната активност на бахара може да бъде свързана с евгенола. В тази връзка, Билинг и Шърман съобщават, че бахарът е толкова ефективен, колкото чесъна и лука при потискане на микробния растеж. Значението на неговите антимикробни свойства наскоро беше подчертано от доказателства, че бахарът и евгенолът са ефективни при понижаване на вирулентността на Escherichia coli O157:H7. [реф. 5]
Противораковите свойства на бахара може да се дължат отчасти и на способността му да повлияе на активността на цитохром P450 (CYP) и по този начин да повлияе на канцерогенната биоактивация. Екип учени успява да култивира човешки клетки от карцином на черния дроб и човешки аденокарциномни клетки на дебелото черво и изследва способността на екстракта от подправката да активира механизми, свързани с ензими за детоксикация от фаза I. Екстрактът от бахар (3 mg/mL в диметилсулфоксид) не активира директно прегнан X рецептор (PXR), но силно активира промотора CYP3A4. По този начин, активирането на транскрипционните фактори за свързване с елементите на отговор изглежда като правдоподобен механизъм, чрез който бахарът и потенциално евгенолът имат противораково действие. [реф. 6]
Босилек (Ocimum basilicum)
Босилекът е кулинарна билка, застъпена на видно място в италианската и югоизточната азиатска кухня. Въпреки че съществуват много разновидности на босилек, сладкият босилек е една от най-преобладаващите и най-често изследвани билки за своите ползи за здравето. Първоначално босилекът се среща в Иран, Индия и други тропически региони на Азия, но сега е широко достъпен по целия свят. Антиоксидантните, антимутагенни, антитуморогенни, антивирусни и антибактериални свойства на босилека вероятно произтичат от различни компоненти, включително линалоол, 1,8-цинеол, естрагол и евгенол. [реф. 7]
Няколко проучвания предоставят доказателства, че босилекът е антимутагенна подправка. Те демонстрират, че 50 μg/mL босилек до голяма степен блокира образуването на ДНК адукт, причинено от 1′-хидроксиестрагол в клетъчната линия на човешкия хепатом (HepG2), вероятно чрез насърчаване на ензими фаза II и по този начин конюгиране и елиминиране на този канцероген. Тези открития вероятно обясняват и способността на босилека да намалява мутагенността на афлатоксин B1 (AFB1) и бензо(a)пирен (B(a)P). [реф. 8] Противораковите свойства на босилека могат също да са свързани със способността му да влияе на вирусни инфекции, като хепатит В.
Ким (Carum carvi)
Кимът, известен още като „меридиански копър“ или „персийски кимион“, се среща в Западна Азия, Европа и Северна Африка. Смята се, че основните агенти в маслото от ким са карвон или р-мента-1,8-диен-2-он и лимонен или р-мента-1,8-диен, предшествениците на карвон и анетофуран. Учените изследват ефекта на екстракта от семена от ким върху мутагенезата, индуцирана от N-метил-N-нитро-N'-нитрозогуанидин (MNNG) в щамове S. typhimurium, които имат дефицит на ДНК MG. Техните резултати показват, че кимът не инактивира директно MNNG и O6-метилгуанин-ДНК MGMT може да участва в отговора. При проучвания с мишки броят на карциномите при тези, получавали масло от ким, е значително по-малък, отколкото при контролите.
Индуцирането на глутатион-S-трансфераза от антиканцерогенни съединения е важен механизъм, чрез който няколко подправки, включително кимът, могат да насърчат детоксикацията на канцерогена и по този начин намаляват риска от рак. [реф. 9]
Кардамон (Elettaria cardamomum)
Кардамонът се отнася до билки от родовете Elettaria (зелени) и Amomum (черни) от семейство джинджифил Zingiberaceae. [реф. 10] Кардамонът е често срещана съставка, използвана в индийската кухня и в различни части на Европа. Екстракти на различни видове кардамон са проучени за противораковото и антиоксидантното им действие при животни. Например, доказано е, че кардамонът намалява индуцираната от азоксиметан канцерогенеза на дебелото черво по силата на своите противовъзпалителни, антипролиферативни и проапоптотични действия. [реф. 11]
Канела (Cinnamomum verum)
Канелата е подправка, получена от кората на вечнозелено дърво, принадлежащо към семейство Lauraceae. Основните съставки в канелата включват канелен дехид, евгенол, терпинен, α-пинен, карвакрол, линалоол, сафрол, бензил бензоат и кумарин [реф. 12] Канелата се използва широко в традиционната китайска медицина. Няколко проучвания са изследвали нейните антиоксидантни свойства, като тя намалява оксидативния стрес и маркера TBARS, биомаркер за производство на свободни радикали при плъхове.
Способността на екстрактите от канела да потискат ин витро растежа на Хеликобактер Пилори (Helicobacter Pylori), признат рисков фактор за рак на стомаха, лимфом на лимфоидната тъкан, свързан със стомашната лигавица, и вероятно рак на панкреаса, предизвикват значителен интерес към потенциалната употреба на тази подправка за потискане на човешки ракови заболявания. В тази връзка са необходими повече проучвания, за да се изясни механизмът на действие и ползите.
