Марихуана – надникване в историята, науката за активните ѝ вещества и техните ефекти върху здравето

Автор: Ивелина Янкова, бакалавър по биомедицински науки

Марихуаната се добива от растението Cannabis sativa, което първоначално се е срещало само в Индия и Централна Азия. То има характерни по форма листа, дава цъфтеж, който също има характерен вид и може да порасне до над три метра. Марихуаната представлява изсушените листа, цвят, клонки и семки на растението. Канабисът съдържа над 120 активни вещества, наречени канабиноиди или фитоканабиноиди, от които най-известните са канабидиол (CBD) и Δ9-Тетрахидроканабинол (THC). 

Хората най-често пушат марихуана завита в хартия във формата на цигара (джойнт), както и в лула или водна лула (бонг). Завиването и в обвивка, направена от тютюн (блънт), също е известен метод за употреба на растението.

За да се избегне вдишването на дим има създадени устройства, наречени изпарители, които може да използват и течен екстракт от марихуана. Те изтеглят активните вещества от растението чрез декарбоксилиране (премахване на карбоксилна група от съединението, при което се отделя въглероден диоксид – най-често чрез нагряване) и съхраняват техните изпарения в специфична част на устройството.  При пушене от изпарителя се вдишват тези изпарения, което дава същия ефект, както при вдишване на дима.

Също така, активните вещества могат да бъдат извлечени и смесени с различни хранителни продукти, за да се приготвят ястия.

Напоследък все по-разпространено става пушене или ядене на екстракти от марихуана, богати на ТНС, които може да бъдат под различна форма - масло, восък или твърдо вещество.

Смята се, че употребата на марихуана започва още преди 2900 г. пр. Хр. В началото тя се е използвала за лечебни цели като има данни, че древните египтяни са я използвали за лечение на глаукома и възпаления на тялото. В оригиналната еврейска версия на „Масово изселване“ (втората част на Библията, която ние Българите наричаме „Новият завет“) има писания за свещено масло за помазване, в чието съдържание е имало и марихуана. През 2900 г. пр. Хр. китайски император е обявил канабисът за популярно лекарство като след това биват открити много други лечебни свойства на това растение (реф.8). 

Следващите намерени записки са от 1000 г. пр. Хр., когато индийците създават напитка, съдържаща марихуана, която и до днес се използва като антифлегматично и упойващо средство в Индия. Индийците също са смятали, че канабисът помага против дизентерия и проказа – болест, известна през древността, която навремето се е смятала за нелечима. Марихуаната е имала  духовно значение за индийците. В записките на древната колекция „Ведите“ (The Vedas) се твърдяло, че канабисът е роден от капка небесен нектар, който пада на земята. Тази религиозност е разпространила употребата на канабис още повече (реф.9).

Други древни цивилизации като гръцката, римската, арабската и английската, също са използвали канабис за лечение на различни видове инфекции и болести (артрит, подагра, сифилис, мигрена, инсомния и др.), а някои са го ползвали и само за развлечение (реф.9). След 800 г. сл. Хр., заедно с разпространението на исляма, употребата на канабис за развлечение се покачва, тъй като в Корана няма специфична забрана на марихуаната.

С напредването на уменията на хората и поради това, че канабисът расте бързо и се отглежда лесно, той започва да се ползва като ресурс за правене на дрехи, хартия, въжета и платна на кораби. По-късно канабисът започва да се използва и отглежда от Американски колонии и от Испания при военни мисии. 

До средата на 19 век, канабисът вече се препоръчва от лекари и се продава в аптеките без нужда от рецепта (реф.10), и дори бива добавен в Американската фармакопея, временно (реф.8).
Едва в началото на 20 век марихуаната започва да се ползва за развлечение в Америка, когато е внесена от мексикански имигранти в страната. Това се случва по времето на Мексиканската революция и Великата депресия в Америка, когато има масова безработица. Смята се, че хората са започнали да ненавиждат мексиканските имигранти и марихуаната, която те са внесли. Неразбирателствата били големи и довели до въвеждането на „Законът за данъците върху марихуаната“ през 1937 г. – употреба само за специфични индустриални и медицински цели, само при плащане на акциз (реф.11).

Междувременно се разрастват обществата, които се противопоставят на протичащите промени. Това продължава до края на 50-те, когато канабисът спира да се използва изцяло и през 1970 г. президент Ричард Никсън отменя „Законът за данъците върху марихуаната“ и вписва марихуаната в „Законът за контролираните вещества“ като наркотик от първа степен, заедно с LSD, хероин и екстази. Този закон основава марихуаната като наркотик с голям потенциал за злоупотреба и който няма лечебни свойства, които може да бъдат приложени в медицината. Тази забрана затруднява провеждането на научни изследвания с растението (реф.12).

Години по-късно, въпреки опитите на закона да наложи стриктни мерки срещу марихуаната, някои страни започват да декриминализират употребата й по медицински причини, a до 2019 г., единадесет щата в Америка и други страни по света легализират марихуаната, както за медицински, така и за развлекателни цели.

В днешно време има много проучвания направени по въпроса за ползите и страничните ефекти от употребата на марихуана. Освен това, знаем и много повече за веществата, на които  се дължат свойствата на марихуаната, лечебни или не. 

Първото публикувано изследване за лечебните свойства на марихуаната е от 1840 г. (реф.13). Доктор О‘Шонъси първо е изследвал ефекта от приема на марихуана-екстракт при животни, където не отбелязал никакви негативни ефекти. След това започнал клинични изпитвания при хора с различни видове заболявания – ревматизъм, хидрофобия, холера, дизентерия, тетанус. При повечето пациенти не е имало забележими подобрения, но при пациентите, болни от тетанус, докторът е забелязал значителни подобрения. Тетанус е болест на нервната система, причинена от бактерията Clostridium tetani, която произвежда токсин, който повлиява нервната система, предизвиквайки болезнени мускулни спазми по цялото тяло. Доктор О‘Шонъси вярва, че марихуаната е помогнала за справянето с тетанус, защото тя помага за релаксирането на мускулите в пациента, което е довело до намаляване на симптомите у тези пациенти (реф.13). В последващи изследвания се споменава за подобни ползи от екстракта от марихуана при заболявания като туберкулоза, ревматизъм, тетанус, като основният и най-забележителен ефект е облекчаването на болките в тялото, които пациентите изпитват по време на болестите.

Растението канабис произвежда 8 канабиноидни киселини, от които се синтезират фитоканабиноидите CBG, THC, CBD, CBC, CBGV, THCV, CBDV и CBCV. Тези са фитоканабиноидите в марихуаната, които прославят растението със своите интересни влияния върху нашия организъм. Поради богатата информация за ефектите от тези вещества, тук ще се концентрираме само върху THC и CBD.

Двете вещества с най-голяма концентрация в канабис са Δ9-тетрахидроканабинол (ТНС) и канабидиол (СВD). За пръв път те са изолирани от растението през 40те години на ХХ век, а техните химични структури са открити през 1964 г. от Рафаел Мекулам, който няколко години по-късно създава и първите синтетични канабиноиди (реф. 14), които и до днес се използват за научни проучвания.

Фитоканабиноидите изявяват своите свойства основно чрез свързване с ендогенни канабиноидни рецептори. Такъв рецептор за пръв път е открит през 1988 г. (реф. 15), когато е доказано, че фитоканабиноидите се свързват със специфично вещество в мембраната на клетката и по този начин предизвикват специфичните за тях действия в тялото. До днес са открити само два ендоканабиноидни рецептора – СВ1 и СВ2. 

Ендоканабиноидните рецептори са част от много важна за нас система, наречена ендоканабиноидна система (ЕКС).  Нейното съществуване е открито през 90те години на ХХ век благодарение на любознателността на учените Алин Хаулет и Бил Девън и новите за времето методи в молекулярната наука (реф.20). Все още не се знаят много неща за тази система, но научни проучвания са доказали, че тя е важна за протичането на много процеси, които са съществени за нормалната функция на организма. Някои учени вярват, че ролята на ЕКС е да поддържа хомеостазата в организма.

Освен ендоканабиноидните рецептори, към ЕКС спадат ендоканабиноиди (два открити досега - анандамид (AEA) и 2-арахидоноилглицерол (2-AG)) и ензими (амидна хидролаза на мастни киселини и моноацилглицеролова киселина липаза), чиято роля е да разграждат AEA и 2-AG, когато вече не са нужни.

По-голямата част от СВ1 рецепторите са локализирани по повърхността на нервните клетки в мозъка и по-точно в анатомичните части, които се асоциират с когнитивност, памет, чувство за удовлетворение, безпокойство и болка, двигателна координация и ендокринна функция. Също така малка част от CB1 рецепторите се намират в зони на периферната нервна система - далака, белите кръвни клетки, ендокринните жлези, както и в някои части на репродуктивната, гастроинтестиналната и пикочната система. 

За разлика от СВ1, СВ2 рецепторите се намират основно по повърхността на клетки в периферната нервна система – белите кръвни клетки, далака и сливиците, а наскоро е забелязано наличието им и в централната нервна система, но в по-малко количество (реф.6).

Фитоканабиноидите не са част от ендоканабиноидната система, но е открито, че свойствата им се припокриват до някаква степен със свойствата на АЕА и 2-AG.

CBD е един от най-изучаваните фитоканабиноиди поради неговия лечебен потенциал. Неговото действие върху организма се различава от това на ТНС, но се смята, че може да имат кумулативен ефект подсилвайки аналгетичното действие на медицинския екстракт от канабис (реф. 17). CBD има слаб афинитет (привличане) към СВ1 и СВ2 рецепторите, но в присъствието на ТНС той може да се явява като антагонист на СВ1 (блокира действието на ТНС върху СВ1) и като отрицателен алостеричен модулатор на ТНС и АЕА при CB1 рецептора (реф. 18, 19). Това означава, че при свързването на CBD със CB1, афинитета на ТНС и АЕА към този рецептор е намален, следователно намалявайки и техния ефект в организма. Смята се, че това свойство на CBD е ключът към неговото противовъзпалително действие, защото при активация на СВ1 рецепторите се увеличава продукцията на свободни радикали (това са кислород-съдържащи, силно реактивни молекули, които могат да причинят верижни химични реакции в организма) и на провъзпалителното вещество TNF-alfa. Следователно, чрез механизма на отрицателен алостеричен модулатор, CBD намалява активацията на рецептора (реф. 31). 

Все още не се знае кой е таргетът на CBD в ендоканабиноидната система; някои учени смятат, че рецепторът, с който CBD се свързва, все още не е открит. Независимо от това, извън ЕКС са открити други функции на CBD, които имат разнообразен характер и най-вероятно също играят роля в проявата на лечебните свойства на CBD. Един от механизмите му на действие е свързването със специфични катионни канали (TRP), водещо до намаляване на освобождаването на глутамат, който има потенциал да доведе до невронна смърт, ако нивата му бъдат по-високи от нормалното (реф. 43). Антиоксидантните свойства на CBD се появяват във функцията му да улавя свободни радикали, да прекъсва верижните химични реакции, причинени от тях, и да моделира действието и нивата както на антиоксидантите, така и на оксидантите (реф. 32).

THC е аналог на ендоканабиноида АЕА (реф.16) и дава еуфоричния ефект при употреба на марихуана. Доказано е, че ТНС е смесен агонист/антагонист на СВ1 и СВ2 рецепторите - проявява свойства както на антагонист, така и на агонист (същото като антагонист, но вместо да блокира, той имитира свойствата на веществото което заменя) в зависимост от типа клетка, с която се свързва, от количеството на рецепторите и от това дали има едноканабионоиди - пълни агонисти, които биха го заменили (реф.7). Независимо от това, THC проявява силен афинитет към СВ1 рецептора, което се смята за причината за неговите психоактивни свойства, както и за потенциалните му проинфламаторни свойства.

Освен това, THC може да се свързва неспецифично и с други рецептори по тялото извън ЕКС, в резултат на което се проявяват много от познатите му физиологични свойства. Например, документирано е, че THC влияе върху метаболизма на някои протеини и на нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) (реф.3), както и върху хормоналната секреция и различни невротрансмитери (реф. 4,5). Поради голямото разнообразие от ефекти, които THC оказва, не може да се определи специфичен механизъм на действие. THC проявява болкоуспокоителни, противовъзпалителни, антиоксидантни, противосърбежни, бронходилататорни, спазмолитични и мускулно-релаксиращи свойства. Също, той също може да индуцира продукцията на свободни радикали (реф. 31, 35).

МС – множествена склероза - е една от най-често споменаваните болести при разговори за лечебни свойства на канабис. Това е автоимунна болест, при която собствената имунна система на човек започва да атакува нервните клетки. Това причинява типичните симптоми - изтръпване на дланите и ходилата, загуба на мускулен тонус и проблеми с баланс, ориентация и вървене, отпадналост и хронична болка по тялото. В някои изследвания е доказан ефектът на канабис върху част от симптомите на МС, като изглежда той ги подобрява значително. Още през 1987 г. в клинично изпитване на пациенти с МС се забелязва подобрение увеличения мускулен тонус (спастичност), който често е болезнен, след прием на THC (реф. 28). В друго изследване, две години по-късно, се документират подобни резултати в спастичността и трепетите в мускулите на МС пациенти (реф. 29). В изследвания на животински модели на МС се наблюдава мускулно-релаксиращото и противовъзпалителното действие на ТНС и CBD. За жалост, приемът на комбинация от THC и CBD от пациенти с МС не показва толкова добра промяна, колкото при животните, но при сравнение с вече съществуващи лекарства за МС, ефектът е подобен (реф.30). В някои страни пушенето на медицинска марихуана, както и синтетични канабис лекарства, са одобрени за МС пациенти като лек за спастичност и болка, които те изпитват (реф. 33).

Всички сме изпитвали чувството за болка по някое време в живота си - като сме падали от колелото или като сме докоснали горещия тиган без да искаме и т.н. За съжаление, има хора, които я изпитват всекидневно по една или друга причина. Това болезнено чувство е породено от нервни сигнали, изпратени до мозъка, където сигналът бива регистриран, обработен, и накрая възприет под формата на усещане на болка. Нервните клетки, които предават тази информация на мозъка, имат много канабиноидни рецептори. Поради ефектите, които канабиноидите проявяват върху тези рецептори, може приемът на канабис да блокира регистрирането на тази информация. Например, в изследване за ефекта на THC върху пациенти с хронична болка и такива с остра, не-хронична болка, се наблюдава значително понижение в хроничната болка. Острата болка не се повлиява, докато не се приеме комбинация от THC и CBD. Това може да се дължи на комбинация от ефекта му като отрицателен алостеричен модулатор, който CBD проявява към THC, заедно с лечебните ефекти на самият CBD (реф. 25, 26). В друго изследване е видяно, че нивата на CB1 рецепторите се покачват при пациенти с хронична болка, което може да обясни аналгетичното действие на ТНС при тези пациенти (реф.27). В контраст на обсъденото до сега, има и проучвания, които са показали обратния ефект - усилване на болката, от приема на марихуана, но само при остра не-хронична болка (реф.39). 

Най-окуражаващото откритие за ефекта на канабиноидите е върху ефекта, който проявяват при пациенти болни от рак, които целодневно са подложени на болки в тялото. Доказано е, че канабиноидите имат успокояващо действие върху тази хронична болка при пациентите. Освен това, при всички пациенти в това проучване, и в много други, се наблюдава и олекотяване на гаденето и подобрение в апетита при тези пациенти (реф.40). Поради масово наблюдение на тези ефекти, Агенцията за Храни и Лекарства (FDA) одобрява THC (Dronabinol (Marinol®)) за лекуване на гадене и повръщане, и за подобрение на апетита при пациенти в химиотерапия (реф.41). 

Същото лекарство е одобрено и при пациенти със СПИН, които изпитват подобни симптоми.

Има научни проучвания, които показват блокиране на растежа на тумори при пациенти в напреднали стадий (реф. 42), но за да се докаже този ефект са нужни повече изследвания в тази посока.

Епилепсията е често срещано състояние, което засяга мозъка и причинява чести гърчове. Около една трета от хората с епилепсия са резистентни към съществуващите лекарства (реф. 34). В различни изследвания е показан позитивен ефект, специфично от CBD, за лечението на гърчове (реф. 37). Интересен е и кумулативният ефект на CBD с други антиепилептични лекарства, като изглежда, че CBD увеличава тяхната концентрация, което от своя страна може да подобрява резултатите при тези пациенти. Това свойство най-вероятно е резултат от потискащото действие, което CBD има върху Р450 системата (голяма система от протеини която е в основата на лекарствените взаимодействия) (реф. 38). На 25 юни 2018 г. FDA приема синтетично CBD лекарство (ЕПИДОЛЕКС) за лечение на възрастни и деца над 2 години (реф. 36). Въпреки че позволението е само за два специфични епилептични синдрома, това е голям напредък в историята на марихуаната, както и на лечението на това заболяване.

Една от водещите причини за слепота в света е глаукомата. Тя представлява хронична болест, при която зрителният нерв, който свързва окото с мозъка, се уврежда. Обикновено се причинява от натрупване на течност в предната част на окото, което увеличава налягането в окото. Още от 1970 г. има сведения, че пушенето на канабис намалява околоочното налягане (реф. 39). В последващи години неколкократно се е доказал този ефект от канабиноидите (реф. 44, 45). Освен това, ТНС се смята за невропротективен агент който може да увеличи кръвоснабдяването към ретината, подпомагайки оцеляването на околоочния нерв. За съжаление, няма достатъчно проучвания по този въпрос, за да се докаже, че фитоканабиноидите са добро средство за лечение на глаукома.

Приемът на канабис изглежда подобрява връзките между различните части на мозъка, но също така, намаля обема на част от мозъка, свързана с вземането на решения (реф 46). 

Има много други ползи от употребата на канабис, като например при запек, кожни проблеми, тревожност, и др.

Вредните ефекти от приема на марихуана най-често са причинени от дългогодишна употреба, особено в тинейджърска възраст. Поредица от изследвания доказват, че хроничната употреба на канабис води до когнитивно увреждане на мозъка – на злоупотребителя му става трудно да се концентрира, да запомня и научава нови неща, както и да взима прости решения (реф.46, 47). С годините трайните нарушения на паметта и вниманието се увеличават (реф. 48) като разликата между дългосрочна и по-кратка употреба на канабис в тези показатели е значителна (реф. 49). Тези когнитивни промени в мозъка е възможно да се възобновят, след дълъг период на въздържание (реф. 51).

В многобройни изследвания е анализирана възможността за възникване на психоза при хора употребяващи канабис и в повечето, ако не във всички, е доказана връзка между двете явления (реф. 50).
Една причина за появата на психоза при хората употребяващи канабис може да е, че THC причинява нервен шум - случайна невронна активност в мозъка.

Пушенето на марихуана е свързано също така с по-честа поява на хроничен бронхит, тъй като пушекът, който се вдишва, може да промотира възпаление на дробовете, повишено съпротивление на дихателните пътища и белодробна хиперинфлация (реф. 52).

Последно, но не по важност, многократната употреба на канабис може да доведе до пристрастяване – около 30% от хората, които употребяват марихуана, развиват форма на зависимост (реф. 53), като деца под 18 години е много по-вероятно да развият зависимост, отколкото възрастни хора. За щастие е почти невъзможно да се предозира с марихуана, но други симптоми като ускорен пулс, главоболие, паническа атака, може да настъпят при твърде много употреба (реф. 55).

Тъй като мозъкът се развива най-бързо в тинейджърска възраст, през 2015 г. учените създават национално проучване (Проучване на когнитивното развитие на мозъка на подрастващите (ABCD Study)), в което наблюдават развитието на частите на мозъка на 10 000 на брой 9-10-годишни деца, в продължение на 10 години. Учените се надяват със събраните от участниците данни да се създадат базови стандарти за типичното развитие на мозъка. В проучването, ще се следят и промените в деца, които употребяват канабис (реф. 54).