Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Българските земи са изключително богати на лечебни растения и билки. Ароматът на мащерка, липа и лайка събуждат мили спомени от детството у всеки, на когото някога баба му е приготвяла билков чай за закуска.
Билките са дълбоко залегнали в традициите ни и понякога им се придава мистично и почти магическо действие. С напредъка на науката се разкриват и тайните на лечебните им ефекти - кодирани в разнообразни активни вещества.
В тази статия ще разгледаме 10 от най-лечебните билки, които можем да открием в нашата природа или в аптеката. Предвидили сме и един необичаен бонус - на каква приблизителна цена се предлагат тези билки на нашия пазар.
1. Черен бъз (Sambucus nigra) и Бъзак (Sambucus ebulus)
Черният бъз се нарича още свирчовина, дървесен бъз, бузе, бъзлян, драмбъз, селешник, мимер. Той е дърво и не бива да се бърка с бъзака, който е тревисто растение. Черният бъз цъфти през май-юни, а бъзакът - през юли-август. Плодовете на черния бъз висят надолу, а на бъзака са изправени нагоре.
Другите имена на бъзака са тревист бъз, бъзе, бъзовляк, ниско бъзе. И двете билки понякога са наричани бъзуняк. Но стига толкова за имената, нека научим какви са свойствата на тези растения.
Плодът на черния бъз съдържа белтъка аглутинин Ivf (SNAIVf), който е хомоложен на лектина RIP тип 2, както и кверцетин (quercetin). Черният бъз има следните лечебни ефекти [ref. 1]:
- Противовъзпалителен ефект,
- Модулация на имунната защита,
- Антиоксидантни ефекти, благодарение на флавоноидите,
- Противовирусен ефект - особено срещу грипните вируси от тип А и Б, както и срещу херпес симплекс-1 (herpes simplex-1 virus),
- Потенциално понижава кръвното налягане,
- Диуретичен ефект (при употреба на цвят от бъз),
- Потенциално стимулира глюкозния метаболизъм и повишава секрецията на инсулин от бета клетките на задстомашната жлеза,
- Потенциално понижава холестерола (сироп от плодовете),
- Потенциално понижава теглото.
Внимание! Недобре узрелите плодове, кората, корените и листата на S. nigra съдържат цианогенен гликозид самбунигрин, който е токсичен и приемът им може да доведе до отравяне с цианид.
Бъзът може да се отрази неблагоприятно при хора с най-различни заболявания и състояния, включително: аритмия, сърдечно-съдови заболявания, заедно с прием на медикаменти за понижаване на кръвното налягане, диабет, по време на химиотерапия, заболявания на централната нервна система, при стомашно-чревни неразположения, хранителни разстройства и по-конкретно анорексия, мигрена и други.
Както става ясно, бъзът е много потентна билка и е добре употребата му да се случва след консултация с лекар, особено при наличието на придружаващи заболявания или специфични състояния, включително при бременност и кърмене.
Зелените плодове на тревистия бъз или бъзак също са отровни и за лечебни цели се използват само зрелите. Бъзакът съдържа различни фитохимикали, сред които флавоноидите и лектините са отговорни за повечето от терапевтичните му ефекти. Тревистият бъз се използва за различни заболявания, включително: болки в ставите, настинка, рани и инфекции.
Други ефекти, за които има данни, са [ref. 2]:
- Антиоксидантен,
- Противовъзпалителен,
- Антибактериален,
- Обезболяващ,
- Против депресия,
- За по-бързо заздравяване на рани,
- Противораков ефект - демонстриран само при клетки в лабораторни условия.
Като използвана от древност билка, бъзът има дълга история на хранителни и лекарствени приложения и все още се използва широко. Нейният висок потенциал за терапевтични приложения, поради множеството биоактивни фитохимикали, предвещава блестящо бъдеще на бъза.
И двата вида бъз са разпространени в цялата страна, свободно растящи край пътищата, населените места, из храсталаци и гори.
Може да бъдат закупени и под формата на различни препарати, сушен плод и сиропи от аптеки и дрогерии. Цената на сиропа от черен бъз варира, но може да бъде открит средно за 20-25 лв за литър.
2. Бял равнец (Achillea millefolium)
Белият равнец се нарича още женска билка, билката на войниците, бяла китка, бяло еньовче, ревеника, кровавник, порезика, порезна трева, ресулява билка, посекливче, ръмел, гущерка, пачи пера, ринчец. “Мелифолиум” означава “хиляди листа”.
Билката е привличала вниманието на хората още от древни времена и е станал част от различни митове и легенди, включително в тази за Ахил, според която той използвал белия равнец, за да лекува раните си.
Освен белия равнец, още няколко вида от този род се използват за лечение на рани, кръвоизливи, главоболие, възпаления, болки, спазматични заболявания, метеоризъм и диспепсия. Фитохимичните изследвания на видовете от род Achillea разкриват, че те съдържат много компоненти, които са силно биоактивни.
Различните ефекти на тези растения могат да се дължат на наличието на широк спектър от вторични активни метаболити като флавоноиди, фенолни киселини, кумарини, терпеноиди (монотерпени, сесквитерпени, дитерпени, тритерпени) и стероли, за които често се съобщава, че се откриват във видовете Achillea. За медицински цели се използват цветовете, листата и стъблата на билката.
- Лечение на рани - за по-бързо заздравяване, воден екстракт от цветовете.
- Антиоксидантни свойства - чай от билката.
- Естрогенна активност - традиционно белият равнец се използва като средство за регулация на менструалния цикъл, тъй като съдържа лутеолин и апигенин (luteolin и apigenin). Апигенинът проявява естрогенна активност, тъй като има способността да се свързва с рецепторите за естрогена.
- Антисперматогенен ефект - установено е, че при плъхове алкохолният екстракт от бял равнец нарушава процесите на образуване на сперматозоиди.
- Активност против язва - водният екстракт от билката защитава нарушената лигавица на стомаха и подпомага възстановяването ѝ. Според едно проучване [ref. 4], в лабораторни условия спиртният извлек от бял равнец потиска развитието на 15 щама на бактерията H. pylori, причиняваща язвената болест.
- Ефекти върху имунната система - белият равнец е богат на вещества, наречени саскитерпени (sesquiterpenes), които имат имуносупресивен ефект (потискат активността на имунната система). Този ефект се проявява при употребата на етерично масло от билката.
- Антибактериални ефекти - екстракт (хексан:етер:метанол = 1:1:1) от бял равнец е показал [ref. 5] широка антибактериална активност срещу 5 бактериални вида (Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa и Salmonella enteritidis) и 2 вида гъбички (Aspergillus niger и Candida albicans).
- Спазмолитични ефекти - използването на чай от A. millefolium за облекчаване на стомашно-чревни проблеми, особено като спазмолитично и противовъзпалително средство, е доста често срещано в народната медицина. Спазмолитичните ефекти на билката вероятно се дължат на флавоноидите в растението. Съобщава се, че веществата галангин (galangin), кверцетин (quercetin) и еупатилин (eupatilin), които се срещат често при този род, предизвикват мощно отпускане на илеума (хълбочното черво - последната част на тънкото черво).
- Противовъзпалителни свойства - действието вероятно се дължи на сескитерпените и алкамидите (alkamides).
- Нежелани ефекти - при някои хора може да се прояви свръхчувствителност и няма достатъчно данни, за да се определи дали е безопасен приемът на билката по време на бременност и кърмене [ref. 6]. Все пак е нужна консултация със специалист, ако имаме намерение да използваме белия равнец по-дълго време.
Белият равнец се открива навсякъде в страната, при надморска височина до 2000 м. Расте по тревисти места, ливади, храсталаци.
В аптеките се предлага под най-различни форми - тинктура, сушена билка, етерично масло, капсули, мехлеми, флорална вода. Цената на сушената билка е много достъпна - около 2 лв. за 100 грама.
3. Бял имел (Viscum album)
Белият имел, наричан още бяла лепка, вимел, вимял, имяла, имял, бруч, бимил, клейник, кукувича плюнка, омела, омел и скребър, е полу-паразитен храст, който се развива в короните на дърветата и дава специфични бели топчести плодове.
Растението е отровно, стръковете и листата му намират приложение и като билка, но тя не бива да се приема дълго време.
Напоследък белият имел се изследва по-активно, тъй като са открити някои негови потенциално полезни ефекти при борбата с раковите заболявания.
Растението съдържа феноли, терпеноиди и лектини. Лектините може да играят ролята на модулатори на имунната система и противоракови агенти.
Различните екстракти от имел имат противоракови, антивирусни, антиоксидантни и проапоптотични ефекти (апоптозата е програмираната клетъчна смърт или процес, при който клетката се самоубива, за да не навреди на организма).
В действителност, както екстрактите от имел, така и пречистените лектини от имел имат голям потенциал като противоракови агенти и е доказано, че потискат растежа на туморните клетъчни линии като В-клетъчни хибридоми, P815, EL-4, Ke37, MOLT-4 и U937 in vitro. Механизмът, по който те спират растежа на клетките, включва индуциране на апоптоза.
Трябва да се има предвид, че употребата на имел сама по себе си не е най-добрата терапия срещу рака и резултатите се влияят от използването на други лечения. Като се има предвид всичко това, най-добрият начин за оценка на противораковите свойства на имела е да се оцени употребата му като допълнително лекарство, а не като алтернатива на химиотерапията. [ref. 7]
В народната медицина, белият имел се използва под формата на отвара за:
- понижаване на високо кръвно налягане,
- като съдоразширяващо средство с ефект върху долните крайници,
- като кръвоспиращо средство,
- при дегенеративно възпаление на ставите,
- астма,
- световъртеж,
- диария,
- епилепсия,
- нервност.
Любопитен факт е, че основните токсични съставки на имела са дразнещи стомаха алкалоиди, сърдечни токсини (вискотоксини, форатоксини) и лектини, като вискотоксините са физиологично подобни на отровата на кобрата. [ref. 8]
Както казахме в началото, белият имел е полу-паразит, който расте по клоните на различни дървесни видове в цялата страна, до 2000 м. надм. в. Сушената билка не е скъпа - 3-4 лв. за 100 грама.
4. Маточина (Melissa officinalis)
Маточината се нарича още лимонче, маторка, пчелно биле. Тя цъфти в края на лятото и е медоносно растение, привличащо пчелите - на тях е и кръстена. В България се срещат две разновидности, като по-разпространената има приятен лимонов аромат, а по-рядко се среща маточина с неприятна миризма на листата.
За лечебни цели се използват листата на маточината, преди цъфтежът да е настъпил.
Фитохимичните изследвания разкриват, че билката съдържа летливи съединения, тритерпеноиди, фенолни киселини и флавоноиди.
Суровите екстракти и чистите съединения, изолирани от M. officinalis, проявяват множество фармакологични ефекти, от които в клиничните проучвания са показани само:
- анксиолитични (против тревожност),
- антивирусни,
- спазмолитични активности на това растение, както и неговите ефекти върху настроението, познанието и паметта. [ref. 9]
Билката има потенциален положителен ефект и при безсъние, както и в ролята на антиоксидант. [ref. 10]
Важно е да се отбележи, че приемът ѝ със седативни и антипсихотични лекарства е абсолютно забранен. Продължителният прием на маточина (30 дни) може да доведе до редица неблагоприятни ефекти.
Маточината расте из храсталаци и редки гори, дворове, по тревисти и каменисти места из цялата страна - до 1200 м. надм. В.
Цената на сухата билка за 100 грама е около 4 лв. Продава се и като разсад в различни онлайн магазини, на съвсем достъпни цени.
Етеричното масло и капсулите с маточина са на доста по-високи цени - понякога надвишаващи 20 лв за опаковка, а тинктурата (50 мл) струва около 7 лв.
5. Коприва (Urtica dioica)
Обикновената коприва се нарича още жарка, жиговица и парниче. Листата и стръковете се събират от юни до септември, а корените - през есента, като в този случай е необходимо да се постъпва отговорно и да не се унищожава цялото находище, за да има коприва на това място и на следващата година.
Растението е добре познато от всички, заради дерматита, който причинява при докосване, поради биохимични медиатори като хистамин и ацетилхолин. Копривата проявява редица силни биологични активности като: антиревматично, антиинфекциозно, имуномодулиращо, антихипергликемично (против висока кръвна захар) действие, както и за облекчаване на алергии.
Дълго време в народната медицина Urtica dioica се използва като диуретично средство и за лечение на артрит и ревматизъм. Днес копривата е призната за важна лечебна билка, а се консумира и като храна поради съдържанието си на минерали, аминокиселини, лецитин, каротеноиди и витамини.
В копривата са открити най-различни ценни вещества, като флавоноиди, танини и стероли. Корените ѝ съдържат други биологично активни съединения като скополетин, мастни киселини, полизахариди и изолектини.
- Антиоксидантно,
- Противовъзпалително,
- Обезболяващо (при ставно-мускулна болка),
- Хепатопротективен ефект (защита на черния дроб),
- При уголемена простата и други проблеми с нея,
- Против язва,
- Антивирусно,
- Противораково,
- Антибактериално,
- Противогъбично,
- Антиандрогенно,
- Инсектицидно.
Копривата е широко разпространено растение в цялата страна, край селища, пътища, сметища, торища, край реки - върху богати на азот почви. Ако берем копривата за храна, се събират младите връхчета с помощта на щипка или плътни ръкавици. Освен листата, корените също се използват за билка.
Копривата може да се закупи на достъпни цени - сушена или прясна. Цената е около 2-3 лв. за 100 грама сушена коприва. Продава се и под формата на капсули на цена около 10 лв. за опаковка от 100 капсули.
6. Ранилист (Betonica оfficinalis)
Ранилистът се нарича още лечебен ранилист, рошовина, хайдушка билка, червен вятър.
- проблеми с храносмилането, включително киселини, диария и газове;
- за проблеми с дишането, включително бронхит и астма;
- за болезнени състояния, включително подагра, главоболие и болки в лицето;
- за проблеми с пикочните пътища, включително камъни в пикочния мехур и бъбреците (нефролитиаза) и болка и подуване на пикочния мехур (възпаление),
- използва се и за лечение на стрес и напрежение, нервност и епилепсия,
- в комбинация с други билки, ранилистът се използва за лечение на нервни болки (невралгия) и тревожност,
- потенциално понижава кръвното налягане и поради това трябва да спрем да го използваме поне 2 седмици преди операция; не се препоръчва и на хора с ниско кръвно.
Билката расте по ливади, тревисти места, в храсталаци и редки гори из цялата страна. Разрешено е да се бере само за лични нужди, т.е. до 1 кг събрани от един човек на ден.
Сушената билка се предлага в аптеките и дрогериите на цена около 4 лв за 100 грама.
7. Невен (Calendula officinalis)
Невенът (Календула официналис) се нарича още слънчево цвете. Фитохимичните изследвания показват наличието на различни класове съединения, като основните са: тритерпеноиди, флавоноиди, кумарини, хинони, летливи масла, каротеноиди и аминокиселини.
- Противовъзпалителни и против отоци (едема),
- За заздравяване на рани и при разнообразни кожни проблеми,
- При гингивит (възпаление на венците),
- Антиоксидантни,
- Антитуморни - наблюдавани in vitro при клетъчни култури и in vivo при мишки,
- Антигенотоксични (генотоксичните вещества са тези, които увреждат ДНК),
- Химиозащитни и хепатопротективни - установени при клетки и мишки,
- Противовирусни,
- Антибактериални и противогъбични - потиска растежа по-специално на различни представители на род Candida и Rhodotorula, както и на бактериите Porphyromonos gingivalis, Prevotella spp., Furobacterium nucleatum, Caphocytophaga gingivalis, Veilonella parvula, Eikenella corrodens, Peptostreptococcus micros и Actinomyces odontolyticus.
- Цитотоксични,
- Спазмолитични и спазмогенни свойства.
Разпространен е в цялата страна, най-често се отглежда по дворове. Невенът обича яркото слънце и влажната почва и се отглежда лесно от семена.
Невенът се продава под формата на сушени цветове, вазелини, тинктура, масло, капсули, като цената на сушения цвят е около 3 лв за 100 грама.
8. Жълт кантарион (Hypericum perforatum)
Жълтият кантарион е традиционна билка по нашите земи и си е спечелила много имена: звъника, порезниче, кърски чай, шуплек, калъчово, сечено биле, твърдокуп, пелешница, яневички, яньовче, Христова кръв.
За да не се сбърка с други представители на рода, при бране на билката трябва да обърнем внимание дали листенцата са на малки дупчици, когато ги вдигнем срещу светлината. От тази особеност идва и името на вида - perforatum, тъй като листата са като перфорирани.
Химичният състав на жълтия кантарион е добре проучен. Антидепресантите, противовирусни и антибактериални (само в много високи концентрации и при Грам(-) бактерии) ефекти на билката са потвърдени от научните изследвания и обясняват някои от традиционните употреби на звъниката [ref. 14].
Изглежда много фармакологични действия се дължат на хиперицина и флавоноидите. Смята се, че хиперицинът е отговорен и за фоточувствителните реакции, които се проявяват при употреба на жълт кантарион и излагане на слънце - затова не се препоръчва билката да се приема през лятото.
По отношение на антидепресантните ефекти на жълтия кантарион, хиперфоринът, а не хиперицинът, както първоначално се смяташе, се очертава като един от най-важните компоненти, отговорни за антидепресантната активност.
Жълтият кантарион не е безобидна билка. Фоточувствителността, която предизвиква, може да доведе до катаракта, наблюдават се редица неприятни странични ефекти, включително влияние върху емоционалното състояние, стомашно-чревни неразположения, изтръпване на крайниците. Билката е противопоказна при бременни жени, поради негативни (тератогенни) ефекти върху плода!
Жълтият кантарион расте в цялата страна до 2000 м.надм.в. Цъфти от май до август. Сушена, билката се продава на цена около 3-4 лв. за 100 грама.
9. Полски мак (Papaver rhoeas) и сънотворен мак (Papaver somniferum)
Полският мак e наричан също кадънка и тръмбул, а сънотворният мак у нас е известен и като афион.
И двата вида мак съдържат веществата морфин, кодеин, тебаин и наркотин. Макът може да предизвика отравяне в по-големи дози и е задължително употребата му да става само под лекарски контрол!
Полският мак се използва в народната медицина за:
Необходими са повече научни доказателства, за да се оцени ефективността на полския мак при лечението на тези състояния.
Сънотворният мак съдържа най-много опий и затова прекалената употреба може да доведе до зависимост! Този вид мак се използва за производството на опиум, хероин и други наркотични вещества. Опиумът се използва за производство на морфин и се извлича от течността, която се появява при нараняване на незрелите плодове на сънотворния мак.
Не всички подвидове на сънотворния мак съдържат големи количества упойващи вещества и поради това намират приложения и в кулинарията - маково семе.
От сънотворния мак са изолирани следните вещества и техните важни за медицината свойства:
- наркотичните аналгетици кодеин и морфин (codeine, morphine),
- вазодилататорът папаверин (papaverine, има съдоразширяващо действие),
- лекарството за потискане на кашлицата с противораков потенциал, носкапин (noscapine),
- антимикробното средство сангваринарин (sanguinarine),
- понижаващия холестерола берберин (berberine),
- мускулният релаксант тубокурарин (tubocurarine).
Макът расте в цялата страна, но в търговската мрежа се продава само маково семе. Цената му е около 2 лв за 100 гр.
10. Левзея (Leuzea carthamoides, Rhaponticum carthamoides)
Левзеята се нарича още Маралов корен. Тя е рядко ендемично растение, което расте в Сибир, Средна Азия, Монголия и Китай на височина до 3000 м, на границата на топене на ледниците.
Както става ясно, билката не се среща в нашата природа, но се продава под формата на различни добавки.
Открити са няколко различни класа съединения от различни части на R. carthamoides, от които основните групи са [ref. 15]:
- стероиди, по-специално екдистероиди,
- феноли (флавоноиди и фенолни киселини),
- полиацетилени,
- сесквитерпенови лактони,
- тритерпеноидни гликозиди,
- терпени (етерично масло).
Установено е, че различни видове препарати, екстракти и отделни съединения, получени от левзеята, притежават широк спектър от фармакологични ефекти върху мозъка, кръвта, сърдечно-съдовата и нервната система, както и върху различни биохимични процеси и физиологични функции, включително:
- протеосинтеза,
- работоспособността,
- възпроизводството и сексуална функция.
Освен това, екстрактите и препаратите от растението проявяват различни допълнителни биологични ефекти, например:
- антиоксидантни,
- имуномодулиращи,
- противоракови,
- антимикробни,
- противопаразитни и антисептични или репелентни действия срещу насекоми.
Както казахме, левзеята не се открива естествено в България, но може да бъде закупена под формата на таблетки, етерично масло или екстракт. Цената варира в зависимост от вида на продукта и марката - от 13 до 30 лв.
Четете още: