Автор: Росица Ташкова, магистър по молекулярна биология и микробиология
Левурдата намира приложение в народната медицина и кухнята. Нарича се още див чесън, мечи лук, див лук и чремош. Той е широко разпространен вид в Европа и Азия, а се открива дори в Сибир.
Латинското име на левурдата - Allium ursinum, буквално означава мечи лук, като има две хипотези за това име. Според едната хипотеза името е свързано със съзвездието Голямата мечка, което се вижда в северното полукълбо, а левурдата е един от най-северно разпространените видове Allium.
Другата хипотеза е свързана с народното схващане, че когато мечката се събуди от зимен сън, тя похапва левурда, за да се изчисти от токсините и да възстанови силите си.
Какви вещества съдържа левурдата
Дивият чесън съдържа характерните за семейството на чесъна и лука серни съединения (метиин, алиин) и още [ref.1]:
- фенолни съединения (флавоноиди, кемпферол),
- стероидни гликозиди,
- лектини,
- полизахариди (основно фруктани),
- мастни киселини (палмитинова, линолова, олеинова, палмитолеинова, стеаринова, α-линоленова и миристинова киселина),
- аминокиселини (аспарагин, глутамин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аргинин, аланин, глицин, треонин).
За какво се използва левурдата традиционно
Има данни, че дивият чесън се е използвал още от мезолитните хора, келтите, римляните. Древните гърци са разпознавали поне 4 вида лук, сред които и левурдата, за която се е смятало, че има детоксикиращ ефект.
Всички части на растението са годни за консумация. За медицински цели се използват листата, събрани през април и май, и луковиците, събрани през септември и октомври. Левурдата обикновено се бере в дивата природа, но в някои държави, като Полша, растението попада под защита и брането му е забранено.
В европейската народна медицина дивият чесън обикновено се препоръчва като стимулатор на храносмилането, антимикробно средство, премахващо токсините от тялото и за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания. Често се прилага като лек при дихателни проблеми, като обикновена настинка с висока температура или бронхит.
Използва се още външно за подпомагане на зарастването на рани, при хронични кожни заболявания и при акне.
Днес левурдата често се използва в кухнята. Пресните листа могат да се консумират сурови или варени и като вид песто. Добавят към супи, ньоки, ризото, равиоли и като подправка за овкусяване на твърди сирена или намазки с извара. Листата и цветовете може да се използват като гарнитура към салати, докато луковиците може да се използват като обикновен чесън.
Ползи от левурдата за сърдечно-съдовата система
Съвременните фармакологични проучвания потвърждават много от гореспоменатите традиционни приложения на левурдата. Тя е растение с висок потенциал за профилактика и лечение на сърдечно-съдови заболявания.
Различни екстракти, получени от пресните листа на дивия лук са изследвани в лабораторни условия за действие върху агрегация на човешки тромбоцити (кръвните елементи, които отговарят за кръвосъсирването). Резултатите показват, че спиртният екстракт от левурдата значително потиска агрегацията по механизъм, подобен на този на лекарството Клопидогрел (Clopidogrel).
Изследвания при плъхове показват, че левурдата има по-голяма способност да понижава високото кръвно налягане в сравнение с обикновения чесън. [ref.2]
Тя понижава и общия холестерол и повишените нива на инсулин в кръвта.
Антимикробни ефекти на левурдата
Доказан е и антимикробният ефект на воден и метанолов екстракт от листата на дивия чесън срещу следните бактерии: Staphylococcus aureus, Bacillus subtilis, Escherichia coli, Proteus mirabilis, Salmonella enteritidis, Listeria monocytogenes, Salmonella enterica, и гъбичките: Cladosporium sp., Aspergillus niger, Rhizopus nigricans, Geotrichum candidum, Penicillium expansum, Candida lipolytica, Mycoderma, Saccharomycopsis fibuligera.
Сокът от луковиците на левурдата е показал и ефект срещу някои вътрешни паразити.
Листата и луковиците на дивия лук притежават силно антиоксидантно действие.
Левурдата и онкологичните заболявания
Проучва се и влиянието на екстракти от левурда върху ракови клетъчни линии и резултатите са обещаващи.
Диалил дисулфидът (компонент на летливото масло на левурдата) потиска размножаването на различни човешки ракови клетъчни линии, включително рак на гърдата, белия дроб, дебелото черво, лимфоми и невробластом.
Механизмът на действие включва спиране на клетъчния цикъл или апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Също така, диалил трисулфидът индуцира апоптоза в клетъчните линии на рак на простатата при човека.
Рецепта за песто с левурда
Левурдата има много деликатен, ненатрапчив чеснов вкус, а първите пролетни листа се отличават с голяма крехкост. Тя е подходяща като добавка към салати, а от нея може да се приготви и песто. Ето какво е нужно [ref.3]:
Листата на левурдата се измиват, отцеждат и подсушават, дръжките се махат и листата се нарязват на едро.
Смилат се в блендера заедно с ядките и кашкавала или сиренето, като зехтинът се добавя постепенно към сместа.
Готовото песто се съхранява в стъклен буркан в хладилника.
Въпроси и отговори
Въпреки че подобната на чесън миризма на левурдата трябва да позволи недвусмисленото ѝ идентифициране, има случаи на фатално отравяне с токсични растения, чиито листа, поради подобна форма, по погрешка са събрани от дивата природа. Такива растения са: есенният минзухар (кърпикожух, обикновен мразовец, Colchicum autumnale), момина сълза (Convallaria majalis) и бяла чемерика (Veratrum album).
Левурдата се счита за безопасна. Все пак е добре да се консумира с повишено внимание от хора, чиито еритроцити (червени кръвни клетки) са особено податливи на окислителна увреда или са на терапия против съсирване на кръвта. В много редки случаи може да възникне алергична реакция.