Рецептите на Петър Димков Лечителя - научен прочит (част 2)

Нашата страна е известна със стотици именити личности, работили за просвещението на народа, за съхранението на духа и писмеността ни. Но освен будители, ние имаме и забележителни медицински специалисти и лекари. Някои от тях почитат народната медицина и билколечението като средства за лекуване и оздравяване. Именно с една такава личност Ви запознахме наскоро - Петър Димков Лечителя. Освен че е известен със своите мъдри слова за добротата и щастието, Петър Дикмов е верен на средствата на народната медицина, с която лекува хиляди хора. Останете с нас, за да ви разкажем защо го наричаме Лечителя и кои са неговите дванадесет златни билки за множество болежки и състояния.

Роденият през 1886 година Петър Димков е дете на свещеник и лечителка. Именно неговата майка е основен вдъхновител на бъдещия лечител. В своята книга “Българска народна медицина” Петър Димков споделя, че неговата майка Екатерина Димкова е била човекът, който неуморно е търсил, записвал и съхранявал народни рецепти за лечение. Той получава нейния сборник с рецепти на 14-годишна възраст, като след това животът му се превръща в низ от изненадващи и предизвикателни събития.

Военно училище в Русия, участие в три войни, сериозни заслуги за изграждане на Аспаруховия вал, построяване на Арката и парк - мавзолей "Владислав Варненчик" във Варна, това са част от неговите занимания. Но през цялото време има едно нещо, което ръководи пътя му и това е влечението към лечебните средства на народната медицина.

Продължавайки завета на семейството си, Петър Димков посвещава огромна част от живота си на изучаване на билките, откриване и събиране на рецепти, тяхното осмисляне и усъвършенстване. Той е един от първите открити привърженици на природосъобразния начин на живот, като винаги призовава за умереност във всичко, практикуване на самоконтрол и самовнушение, съхраняване на здравето и чистотата на душата чрез любознателност и добрина. Защото според Лечителя, “Добротата е драгоценно здраве” и “Радостният не боледува.”

По неофициални данни, след цензуриране на книгата му "Наръчник по природно лекуване и живеене” и въпреки забраната за практикуване, Петър Димков спасява живота на повече от 100 хиляди души. И ако това не е пример за посвещение, то какво друго?

“Българска народна медицина. Том 1-3. Природолечение и природосъобразен живот в три тома”,  “500 билки за 50 болести. Книга 1: Рецептите на Петър Димков за рака”, “Очна диагноза” са сред най-известните книги на Лечителя. А това свое прозвище получава поради това, че от самото начало помага на хората и ги лекува безкористно, без заплащане, затова и на много места го наричат “лечител-безсребреник”.

В трудовете на Петър Димков могат да се открият хиляди страници с рецепти за абсцеси, атеросклероза, Базедова болест, болести на кръвта и зъбите, безсъние, баналните кашлица и настинка, запек, еритемен лупус, епилепсия, дори левкемия и още стотици здравословни нарушения. 

В основата на билколечението, което прилага Петър Димков Лечителя, стоят внимателно събраните, съхранявани и прилагани билки. Използват се само натурални средства и методи на приготвяне като лапи, бани, масажни техники, комппреси и други, в съчетание с умерено хранене, физическа активност и работа на подсъзнателно ниво. 

Като златни билки в рецептите се открояват дванадесет различни лечебни растения, които притежават множество полезни свойства. В първата част говорихме за Агримония (Agrimonia eupatoria), Борови връхчета (Pinus sylvestris L.), Великденче (“главен изцерител”) (Veronica, семейство Plantaginaceae), Копривен лист (Urtica Dioica), Жълт кантарион (Hypericum perforatum) и Жълт равнец (Achillea clypeolata). А днес продължаваме с представянето и анализа на научно доказаните ползи на останалите шест билки, а именно:

1. Широколистен живовляк (Plantago major) Plantago major L. се използва в народната медицина в цял свят, не само у нас. Листата на широколистния живовляк са известни с различни биологични свойства, вариращи от антимикробни и противотуморни до заздравяване на рани. [ref. 2] В листата на растението се съдържат ценни полифенолни съединения [ref. 3], които допринасят за подобряване на храносмилането, мозъчната функция и нивата на кръвната захар. Това растение съдържа редица ефективни химически съставки, в това число флавоноиди, алкалоиди, терпеноиди, производни на фенолна киселина, иридоидни гликозиди, мастни киселини, полизахариди и витамини. [ref. 4] Освен всичко това, оказва се, че живовлякът защитава черния дроб от увреждане - има изразено хепатопротективно, както и противовъзпалително действие в организма [ref. 5]. Малината е част от рецепти на Лечителя при запек, ангина и фарингит, дизентерия и още.
2. Листа от малина (Rubus idaeus L.) - малините са източник на елагова киселина, нейният 4-арабинозид, нейният 4' (4' '-ацетил) арабинозид и неговият 4' (4' '-ацетил)ксилозид, както и кверцетин и кемпферол 3-глюкозиди. Всички изброени са антиоксидантни съединения, които действат за унищожаване на свободните радикали. Има данни, че  приемът на червена малина (Rubus idaeus L.) намалява оксидативния стрес при затлъстели мишки с диабет, което вероятно се дължи на съдържащите се в малините полифеноли и фибри. [ref. 6] Биоактивният потенциал на червената малина е изследван и за неговата цитотоксична и цитопротективна активност върху карцином на ларинкса и аденокарцином на дебелото черво при хора. Резултатите са част от научната публикация The bioactive potential of red raspberry (Rubus idaeus L.) leaves in exhibiting cytotoxic and cytoprotective activity on human laryngeal carcinoma and colon adenocarcinoma. [ref. 7]
3. Листа от горска ягода (Fragaria vesca L.) - Fragaria vesca (дива ягода) принадлежи към семейство Розоцветни. Растенията от това семейство съдържат флавоноиди, танини, летливи масла, метил сализилат и борнеол. Плодовете съдържат салицилова киселина и са полезни при лечението на чернодробни и бъбречни заболявания, както и при лечение на ревматизъм и подагра [ref. 8, 9] Горските ягоди притежават също антиоксидантни, антимикробни или противовъзпалителни свойства, което ги прави чудесни съюзници на нашия имунитет. Лечителя препоръчва ягоди като част от специална отвара за отказване от тютюнопушене, при сърбеж на външните полови органи [чрез перорален прием на смес от агримония, борови връхчета, широколистен живовляк (листа), листа от горска ягода, маточина, невен (листа и цвят) и цариче] и много други. [ref.9] 
4. Лазаркиня (Galium Odoratum) - това красиво цъфтящо многогодишно растение от семейство Rubiaceae освен с красота, разполага и с полезни вещества. Растението съдържа кумарин (0,4-1%), асперулозид (0,05-0,3%), монотропеин (0,04%), танини, иридоиди, антрахинони, флавоноиди и следи от никотинова киселина. Тези активни съединения помагат за облекчаване на изгаряния и по-бързо зарастване на рани и имат антиоксидантен ефект. [ref. 10] Фенолни киселини, флавоноли (производни на кверцетин и кемферол) и иридоиди са основните съединения на екстракта от G. odoratum, които влияят на експресията на фактори на вирулентност и образуването на биофилм от уропатогенната Escherichia coli. С други думи, растителния екстракт от лазаркиня може да се използва при профилактика на инфекции на пикочните пътища - среща се и в такива рецепти на Лечителя, както и в рецепти за рак на гърдата, хроничен запек и оригване, мускулни спазми и други проблеми. [ref. 9]
5. Лист от орех (Juglans Regia) - орехът е лечебно растение с много полезни свойства и голям терапевтичен потенциал в традиционната медицина. Освен че имат високи антиоксидантни нива, орехите са източник на много химични съединения като аскорбинова киселина, флавоноиди, кверцетин и кафеена киселина. Орехите също са богати на хранителни вещества - имат високо съдържание на мазнини, протеини, витамини и минерали. Те също така са добър източник на флавоноиди, стероли, фенолни киселини и сродни полифеноли. [ref. 11] Листата на Juglans regia се използват най-вече в традиционни лекарства в световен мащаб като антимикробни, антихелминтни, кератолитични, антидиарийни, хипогликемични, депуративни, тонизиращи, ветрогонни средства. [ref. 12] Що се отнася до Лечителя, орехи се използват в рецепти за основно пълноценно хранене, почитат се в суровоядството, което той насърчава, а листата препоръчва на чернодробно-, сърдечно- и бъбречно болните като част от бани или отвари. Употребата на орехови листа се среща и като част от настойка за зарастване на пукната и счупена кост, третиране на бенки, бръчки по лицето и други. [ref. 9]
6. Зърна от червена хвойна (Juniperus oxycedrus) - зърната Juniperus oxycedrus съдържат флавоноиди, флавони, терпеноиди, монотерпеноиди, сесквитерпеноиди, летливи масла и намират приложение при проблеми с храносмилането, включително разстроен стомах, чревни газове (метеоризъм), киселини, подуване на корема и загуба на апетит, както и стомашно-чревни инфекции [ref. 13]. Използват се и при инфекции на пикочните пътища и камъни в бъбреците и пикочния мехур поради изразените си антимикробни, хипотензивни, цитотоксични, антиоксидантни, хипогликемични, аналгетични, противовъзпалителни и релаксиращи гладки мускули ефекти [ref. 13, 14, 15] Петър Димков включва червената хвойна в лечебни рецепти за жълтеница, цироза на черния дроб, парализа на крайници, разрушаване на тазобедрените стави, мехури, тумори на бъбреците или надбъбречните жлези, мускулни спазми и други състояния.

Лечителя ни дава толкова много знание и полезност, които да използваме, за да направим живота си по-хармоничен, а здравето си - по-крепко и устойчиво. И не само това - множество научни публикации подкрепят полезността на билките, с които си е служил Лечителя и можем да си послужим и ние. Ние вярваме в силата на народната медицина, която народите практикуват от векове и използват за огромен брой здравословни проблеми. Също така вярваме, че знанията на Петър Димков трябва да  стигнат до повече хора чрез неговите трудове и рецепти, особено във време на пандемия и търсене на възможности за подобряване здравето на хората. 

„Нашите деди не са ни оставили много паметници за лечението на недъзите си, поради това сегашното поколение има святото задължение да събере остатъците от народната ни медицина, защото ако не се стори това сега, всичко ще се разпилее и ще изчезне безследно."

Проф. д-р Стефан Ватев

(1866-1946)