Билки и подправки за профилактика и лечение на рак
Карамфил (Syzygium aromaticum)
Карамфилът се извлича от цветни пъпки на дървото Eugenia caryophyllata. Няколко биоактивни компонента се намират в карамфила, включително танини, терпеноиди, евгенол и ацетилевгенол. [реф. 1] Карамфилът произхожда от Индонезия и се използва за кулирарни цели в много страни. Въпреки че досега не са провеждани проучвания при хора за оценка на употребата на карамфил за превенция на рак, няколко проучвания, проведени при мишки, предполагат неговата ефективност, особено при модифициране на процесите на клетъчна детоксикация.
Например, в проучването “Plant products as protective agents against cancer” се отбелязва, че храненето на мишки с 40 мг. карамфил на грам храна води до повишаване на активността на GST (глутатион-S-трансфераза) в сравнение с тези, които не са получавали подправката. Физиологичното значение на тези находки остава неясно, тъй като увеличението е приблизително 2% над нормалното в черния дроб (незначително), 18% в стомаха (p<.05) и 33% в хранопровода (p<.05). В същото проучване се наблюдава и повишаване на концентрациите на GSH в стомаха (p .05), което предполага детоксикиращото действие на съставките на карамфил в стомаха. [реф. 2]
В друго проучване, храненето с карамфил (0,5%, 1% и 2%) на мишки за различна продължителност (10, 20 и 30 дни) модифицира няколко ензима фаза II, свързани с биоактивирането на канцероген. [реф. 3] Наблюдаван е дозозависим отговор за няколко ензима за детоксикация. След 20 дни всички експозиции водят до значително увеличение на GST и цитохром b5. Евгенолът може да е отговорен, поне частично, за индуцирането на ензимите от фаза II, като той е една от съставките на карамфила. [реф. 4]
Кориандър (Coriandrum sativum)
Кориандърът е билка от семейство Apiaceae и произхожда от Южна Европа и Северна Африка до Югозападна Азия. Въпреки че всички части на растението са годни за консумация, неговите пресни листа и изсушени семена се използват най-често при готвене.
Кориандърът е често срещан в много храни по света. Една от основните му съставки е линалоол. Няколко проучвания върху животни предоставят доказателства, че семената от кориандър могат да стимулират антиоксидантната система на черния дроб, но е необходимо да се направят повече проучвания при хора, за да се изяснят ползите му. [реф. 1]
Кимион (Cuminum cyminum)
Кимионът е цъфтящо растение от семейство Apiaceae и произхожда от региона на източното Средиземноморие и Индия. [реф. 6] Тимохинонът е най-разпространеният компонент на маслото от семена от черен кимион. Съобщава се, че кимионът проявява антиоксидантни, антимикробни, противовъзпалителни и химиопрофилактични свойства. [реф. 7] Част от този отговор може да се дължи на способността на кимиона да влияе на ензимите от фаза II, подобно на карамфила.
Има значителни доказателства за способността на тимохинона да потиска пролиферацията на туморни клетки, включително при колоректален карцином, аденокарцином на гърдата, остеосарком, карцином на яйчниците, миелобластна левкемия и карцином на панкреаса. [реф. 8]
Копър (Anethum graveolens)
Копърът е сравнително краткотрайна многогодишна подправка. Копърът е билка, която на практика има два компонента, зависещи от сезоните. В началото на пролетта се използват листата, а през есента семената на подправката. [реф. 9] Основните съставки на маслото от копър са анетофуран или 3,6-диметил-2,3,3a,4,5,7a-хидроксобензофуран и карвон или р-мента-1,8-диен-2-он. Както при другите подправки, има доказателства, че копърът насърчава механизмите за детоксикация на лекарствата, като увеличава активността на GST детоксикационния ензим. [реф. 10]
Чесън (Allium sativum)
Чесънът е член на луковото семейство Alliaceae. Чесънът е бил използван през цялата история както за своите кулинарни, така и за лечебни свойства. Отличителните характеристики на чесъна произтичат от сярата, която съставлява почти 1% от сухото му тегло. Основните съдържащи сяра съставки са γ-глутамил-S-алк(ен)ил-L-цистеини и S-алк(ен)ил-L-цистеин сулфоксиди. Предклиничните модели предоставят доста убедителни доказателства, че чесънът и свързаните с него компоненти могат да намалят честотата на рак на гърдата, дебелото черво, кожата, матката, хранопровода и белия дроб. Изследванията при хора обаче са недостатъчни, за да се направят същите изводи за действието му при хората.
Няколко липидни и водоразтворими органосерни съединения на чесъна са изследвани за тяхната антипролиферативна ефикасност. Някои от по-често използваните липидоразтворими съединения на алил сяра в изследванията на туморогенезата са аджоен, DAS, DADS и диалил трисулфид (DATS). Разграждането на алицин изглежда е необходимо за постигане на максимално инхибиране на тумора. Алил-серните съединения по-успешно потискат неопластичните пред не-неопластичните клетки, според Allyl sulfides from garlic suppress the in vitro proliferation of human A549 lung tumor cells. [реф. 11] Алилните сяри могат да доведат до промени, като повлияят върху геномната експресия, като повлияят на хомеостазата на хистон. Алил меркаптанът също е особено мощен инхибитор на хистон деацетилаза. Инхибирането на HDAC има потенциал да дерепресира епигенетично заглушени гени в раковите клетки, което води до спиране на клетъчния цикъл и апоптоза (програмирана клетъчна смърт).
Джинджифил (Zingiber officinale)
Джинджифилът е член на семейство Zingiberaceae и се консумира широко не само като подправка, но и като лечебно средство. Понякога се нарича 'корен джинджифил', за да се разграничи от други продукти, които споделят името. Основните съставки на джинджифила включват [6]-гингерол, [6]-парадол, [6]-шогаол (гингерол за дехидратация) и зингерон.
Няколко проучвания са изследвали антиоксидантните свойства на джинджифила. Доказано е също, че гингеролът намалява вътреклетъчното образуване на ROS в човешки кератиноцитни клетки, инхибира ангиогенезата в човешката ендоканабиноидна система и ограничава експресията на азотен оксид синтаза и индуцирана от епидермален растежен фактор клетъчна трансформация и AP-1 транскрипционни комплекси в JB6 клетки [ref.12]
Използвани са различни животински модели, за да се изследва ролята на джинджифила в превенцията на рака, като някои от резултатие са за повишена активност на арил хидроксилаза с около 25%, увеличен глутатион-S-трансфераза с 60% и други.
При рак на простатата митоген-активираната протеин киназа фосфатаза-5 (MKP5) е отличена като провъзпалителен инхибитор във вродения и адаптивен имунен отговор in vivo. [ref.13] Екстрактите от джинджифил, повече от неговите отделни компоненти, са показали, че инхибират индуцираното от липополизахариди простагландин Е2 (PGE2) производство до степен, подобна на тази на индометацин (вид нестероидно противовъзпалително лекарство).
Джинджифилът също изглежда има антитуморогенни свойства. Няколко клетъчни линии са изследвани за тяхната чувствителност към джинджифил. Като цяло, докато противораковите ефекти на джинджифила са интригуващи и няколко процеса могат да бъдат свързани с наблюдаваните реакции, са необходими допълнителни проучвания за определяне на общите ползи за хората.
Розмарин (Rosmarinus officinalis)
Розмаринът е дървесна билка с уханни игловидни листа, която съдържа редица потенциално биологично активни съединения, включително антиоксиданти като карнозна киселина и розмаринова киселина. Други биоактивни съединения включват камфор (до 20% в сухи листа от розмарин), кафеена киселина, урсолова киселина, бетулинова киселина, розмаридифенол и розманол.
Има доказателства, според които екстрактите от розмарин или неговите изолирани компоненти могат да забавят химически индуциран рак. Например, съобщава се, че локалното приложение на екстракт от розмарин блокира фазите на започване и насърчаване на B(a)P- и DMBA-медиирана кожна туморогенеза. Употребата на розмарин или карнозол също е доказано, че забавя DMBA-индуциран рак на млечната жлеза при плъхове.
Също така екстрактите от розмарин и активните съединения карнозна киселина и розмаринова киселина инхибират пролиферацията на различни човешки ракови клетъчни линии, включително NCI-H82 (човешки, дребноклетъчен белодробен карцином), DU145 (човешки карцином на простатата), Hep-3B (човешки [черен] карцином на черния дроб), K-562 (човешка хронична миелоидна левкемия), MCF-7 (аденокарцином на гърдата при човека), PC-3 (човешки аденокарцином на простатата) и MDA-MB-231 (аденокарцином на гърдата при човека. [реф. 12]
Шафран (Crocus sativus)
Шафранът е подправка, получена от цветето на шафрановия минзухар (Crocus sativus), произхождащ от Югозападна Азия. [ref.15] Значителна научна информация сочи способността на шафрана да инхибира рака. Съобщава се, че водните шафранови препарати инхибират химически индуцираната кожна канцерогенеза, като се наблюдават както промени в биоактивирането на канцерогена, така и в туморната пролиферация.
Шафранът и минзухарът също имат значителни антитуморогенни свойства. Подобно на други подправки, те изглежда потискат клетъчния растеж в неопластичните клетки в по-голяма степен, отколкото в нормалните клетки. [ref.16]
Мащерка (Thymus)
Мащерката е друга кулинарна и лечебна билка. Днес обичайната употреба се отнася до някои или всички членове на рода на растенията Thymus, също от семейство Lamiaceae. Докладвани са няколко активни агента, включително тимол, карвакрол, апигенин, лутеолин, танини, γ-терпинен и други масла. [ref.17] Съобщава се, че при консумация на листа от мащерка (0,5% или 2,0%) или нейните фенолни съединения, тимол и карвакрол (50-200 мг./кг.), подобрява метаболизиращите ензими на фаза I като 7-етоксикумарин О-деетилаза и ензими фаза II като GST и хинон редуктаза. Действието на изолираните компоненти е по-мощно според данните в “Modulation of pregnane X receptor- and electrophile responsive element-mediated gene expression by dietary polyphenolic compounds”. [реф. 12]
